Д-р Страхил Василев: За мен най-важното е добротата - да бъдеш добър към пациентите и към колегите
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Страхил Василев е специализант по кардиология в Клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център от януари 2023 година
От януари 2021 година до декември 2022 година е болногледач и асистент-лекар в Клиника по кардиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.
Завършва МУ - София през декември 2022 година. През 2021 година печели премията „ Проф. Асен Златаров “ от МУ-София за високи достижения в преодоляването на медицинските науки. Първият повторен стипендиант притежател на стипендията на „ Акад. Методи Попов “ за високи достижения в медицинските науки от Фондация „ Еврика “ за 2021-2022 и 2022-2023 година
Silver Member на Европейска асоциация по сърдечно-съдовa диагностика към Европейско сдружение по кардиология - EACVI/ESC.
Д-р Василев, дипломирали сте се напълно неотдавна, а последните две години от следването си сте работили и като болногледач. Какво научихте за времето, когато сте били най-близо до болния човек?
Научих доста неща, работата като болногледач ти дава познания, които по-късно в лекарската специалност са извънредно потребни. Допълнително получаваш взор върху всеки един аспект от обгрижването на пациента – от момента, в който стъпи в болничното заведение, до изписването му. Научих, че екипната работа е основна в нашата специалност и че взаимни отстъпки не би трябвало да се вършат с нищо, щом става въпрос за здравето и живота на човек.
Всъщност, по какъв начин решихте да станете доктор?
Решението ми беше относително елементарно. Аз съм израснал в семейство с татко – доктор и майка – фармацевт, тъй че постоянно съм бил заобиколен от медицината. Независимо от това, аз дълги години се занимавах съществено с музика, може би пробвайки се да избягам от лекарската специалност, което, както се вижда, не се получи и последвах образеца и стъпките на родителите си.
Последните години от следването са Ви донесли и две огромни самопризнания за достижения в преодоляването на здравната просвета – премията на МУ – София на името на проф. Асен Златаров и две стипендии на името на акад. Методи Попов на Фондация „ Еврика “. Как успяхте да съчетаете работата си по пътя към огромната просвета с грижите за пациенти след тежки сърдечни интервенции?
Да, за което дължа доста на моите учители – проф. Иво Петров и всички лекари в болничното заведение, за това, че ми дават опция освен да се изучавам от тях, само че и път да се развъртвам както професионално в медицината, по този начин и в науката. Ще излъжа, в случай че кажа, че е било елементарно, в противен случай – беше мъчно и продължава да е. Работата ти взима доста огромна част от времето, жертвите не са малко, само че когато ти доставя наслаждение, както е при мен, не се усеща като задължение, а като предопределение – точно по този начин съумях да съчетая всичко.
С какво кардиологията завоюва сърцето Ви?
Кардиологията е извънредно пъстра компетентност с доста разнообразни дялове. Тя е една от специалностите с най-голямо развиване в последните години и този развой продължава и става все по-изразен.
Работата с човешкото сърце, директното допиране до заболяването и бързата помощ, която можеш да осигуриш на някои пациенти, са нещо незаменимо, което дава сили и подтик. Не се сещам друга компетентност, в която в един ден можеш да работиш като клиницист, ехографист, електрофизиолог, инвазивен кардиолог и да развиваш научна активност.
Кои са Вашите учители в специалността?
Учители, за благополучие, имам доста. По-детайлно в специалността – несъмнено, незабавно мога да посоча проф. Иво Петров, както и всеки един от кардиолозите от екипа в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, които всекидневно ми оказват помощ да се развъртвам и да узнавам по нещо ново.
Тези дни се завърнахте от Париж, бяхте измежду малцината българи, позволени да презентират на Европейския конгрес по инвазивна кардиология. Коя беше тематиката на създаването, която представихте там, за какво избрахте тъкмо нея?
Главната разработка беше обвързвана с една методика, която се ползва в България от към този момент 10 години – имплантацията на аортна клапа по ендваскуларен способ /безкръвно/. Всъщност това, което показах, е прийом, посредством който при неприятно позициониране на клапата, тя може да се репозиционира и пациентът да се избави от евентуално летално затруднение или кардиохирургична интервенция. Макар и това да се постанова да се употребява при доста дребна част от пациентите, е значимо да се знае и по опция да се ползва. Ние сме го създали при четирима от нашите пациенти с прелестен резултат, което ни накара да съберем данните и да ги представим на най-големия конгрес по инвазивна кардиология в света.
Как виждате професионалното си развиване в околните години?
Надявам се да не преставам да прогресирам в работата и да разширя знанията си в кардиологията. За момента основният ми интерес е обвързван с ритъмно-проводните нарушавания на сърцето, тъй че в околните години съм се насочил точно към този дял от кардиологията.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Макар и с доста лимитирано свободно време, през годините съм съумял да си изградя значително занимания, които да ми оказват помощ да се отърся от умората на работата. Години наред съм се занимавал с музика – изсвирвам на китара, упражнявам – тичане, фитнес, колоездене. В последната година основно акцентирам над аеробните тренировки, по опция с другари, и четенето на литература. Изключително доста обичам Витоша. Колоезденето или бягането в планината са нещата, които ме зареждат най-силно.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в контактите с пациенти и сътрудници?
В контакта с пациентите – благодарността в очите им, когато си им оказал помощ. В тези моменти и персоналното възприятие на задоволство е неописуемо и дава смисъл на всички ограничения в името на медицината.
Контактът с сътрудниците е също доста значим, въпреки всичко ние прекарваме по-голямата част от времето на денонощието дружно. Аз имам шанса да съм част от екип, цялостен с млади лекари, с които имаме доста положителни другарски връзки. Опитваме се да си оказваме помощ едни на други, а по-опитните ни дават препоръки и ни демонстрират верния метод, когато имаме потребност от това.
Кои нравствени правила се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?
За мен най-важното е добротата – това да бъдеш добър към пациентите и към сътрудниците. Разбира се, има и доста други неща и правила, които се стремя да не отстъпвам, в този момент се построявам като експерт, и се надявам с времето всичко, което реализира, да е в плюс за пациента.
Какво желаете да пожелаете на екипа, с който работите?
На всеки от екипа ни, който ми е оказал помощ да науча нещо ново, дал ми е съвет и поле за развиване, желая откровено да благодаря. Пожелавам да продължаваме да лекуваме сполучливо пациентите си и да поддържаме екипността и положителните отношение сред нас самите.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Страхил Василев е специализант по кардиология в Клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център от януари 2023 година
От януари 2021 година до декември 2022 година е болногледач и асистент-лекар в Клиника по кардиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.
Завършва МУ - София през декември 2022 година. През 2021 година печели премията „ Проф. Асен Златаров “ от МУ-София за високи достижения в преодоляването на медицинските науки. Първият повторен стипендиант притежател на стипендията на „ Акад. Методи Попов “ за високи достижения в медицинските науки от Фондация „ Еврика “ за 2021-2022 и 2022-2023 година
Silver Member на Европейска асоциация по сърдечно-съдовa диагностика към Европейско сдружение по кардиология - EACVI/ESC.
Д-р Василев, дипломирали сте се напълно неотдавна, а последните две години от следването си сте работили и като болногледач. Какво научихте за времето, когато сте били най-близо до болния човек?
Научих доста неща, работата като болногледач ти дава познания, които по-късно в лекарската специалност са извънредно потребни. Допълнително получаваш взор върху всеки един аспект от обгрижването на пациента – от момента, в който стъпи в болничното заведение, до изписването му. Научих, че екипната работа е основна в нашата специалност и че взаимни отстъпки не би трябвало да се вършат с нищо, щом става въпрос за здравето и живота на човек.
Всъщност, по какъв начин решихте да станете доктор?
Решението ми беше относително елементарно. Аз съм израснал в семейство с татко – доктор и майка – фармацевт, тъй че постоянно съм бил заобиколен от медицината. Независимо от това, аз дълги години се занимавах съществено с музика, може би пробвайки се да избягам от лекарската специалност, което, както се вижда, не се получи и последвах образеца и стъпките на родителите си.
Последните години от следването са Ви донесли и две огромни самопризнания за достижения в преодоляването на здравната просвета – премията на МУ – София на името на проф. Асен Златаров и две стипендии на името на акад. Методи Попов на Фондация „ Еврика “. Как успяхте да съчетаете работата си по пътя към огромната просвета с грижите за пациенти след тежки сърдечни интервенции?
Да, за което дължа доста на моите учители – проф. Иво Петров и всички лекари в болничното заведение, за това, че ми дават опция освен да се изучавам от тях, само че и път да се развъртвам както професионално в медицината, по този начин и в науката. Ще излъжа, в случай че кажа, че е било елементарно, в противен случай – беше мъчно и продължава да е. Работата ти взима доста огромна част от времето, жертвите не са малко, само че когато ти доставя наслаждение, както е при мен, не се усеща като задължение, а като предопределение – точно по този начин съумях да съчетая всичко.
С какво кардиологията завоюва сърцето Ви?
Кардиологията е извънредно пъстра компетентност с доста разнообразни дялове. Тя е една от специалностите с най-голямо развиване в последните години и този развой продължава и става все по-изразен.
Работата с човешкото сърце, директното допиране до заболяването и бързата помощ, която можеш да осигуриш на някои пациенти, са нещо незаменимо, което дава сили и подтик. Не се сещам друга компетентност, в която в един ден можеш да работиш като клиницист, ехографист, електрофизиолог, инвазивен кардиолог и да развиваш научна активност.
Кои са Вашите учители в специалността?
Учители, за благополучие, имам доста. По-детайлно в специалността – несъмнено, незабавно мога да посоча проф. Иво Петров, както и всеки един от кардиолозите от екипа в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, които всекидневно ми оказват помощ да се развъртвам и да узнавам по нещо ново.
Тези дни се завърнахте от Париж, бяхте измежду малцината българи, позволени да презентират на Европейския конгрес по инвазивна кардиология. Коя беше тематиката на създаването, която представихте там, за какво избрахте тъкмо нея?
Главната разработка беше обвързвана с една методика, която се ползва в България от към този момент 10 години – имплантацията на аортна клапа по ендваскуларен способ /безкръвно/. Всъщност това, което показах, е прийом, посредством който при неприятно позициониране на клапата, тя може да се репозиционира и пациентът да се избави от евентуално летално затруднение или кардиохирургична интервенция. Макар и това да се постанова да се употребява при доста дребна част от пациентите, е значимо да се знае и по опция да се ползва. Ние сме го създали при четирима от нашите пациенти с прелестен резултат, което ни накара да съберем данните и да ги представим на най-големия конгрес по инвазивна кардиология в света.
Как виждате професионалното си развиване в околните години?
Надявам се да не преставам да прогресирам в работата и да разширя знанията си в кардиологията. За момента основният ми интерес е обвързван с ритъмно-проводните нарушавания на сърцето, тъй че в околните години съм се насочил точно към този дял от кардиологията.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Макар и с доста лимитирано свободно време, през годините съм съумял да си изградя значително занимания, които да ми оказват помощ да се отърся от умората на работата. Години наред съм се занимавал с музика – изсвирвам на китара, упражнявам – тичане, фитнес, колоездене. В последната година основно акцентирам над аеробните тренировки, по опция с другари, и четенето на литература. Изключително доста обичам Витоша. Колоезденето или бягането в планината са нещата, които ме зареждат най-силно.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в контактите с пациенти и сътрудници?
В контакта с пациентите – благодарността в очите им, когато си им оказал помощ. В тези моменти и персоналното възприятие на задоволство е неописуемо и дава смисъл на всички ограничения в името на медицината.
Контактът с сътрудниците е също доста значим, въпреки всичко ние прекарваме по-голямата част от времето на денонощието дружно. Аз имам шанса да съм част от екип, цялостен с млади лекари, с които имаме доста положителни другарски връзки. Опитваме се да си оказваме помощ едни на други, а по-опитните ни дават препоръки и ни демонстрират верния метод, когато имаме потребност от това.
Кои нравствени правила се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?
За мен най-важното е добротата – това да бъдеш добър към пациентите и към сътрудниците. Разбира се, има и доста други неща и правила, които се стремя да не отстъпвам, в този момент се построявам като експерт, и се надявам с времето всичко, което реализира, да е в плюс за пациента.
Какво желаете да пожелаете на екипа, с който работите?
На всеки от екипа ни, който ми е оказал помощ да науча нещо ново, дал ми е съвет и поле за развиване, желая откровено да благодаря. Пожелавам да продължаваме да лекуваме сполучливо пациентите си и да поддържаме екипността и положителните отношение сред нас самите.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ